Има поне 4 типа баби, с които трудно балансираме отношенията си

Няколко типа взаимоотношения взривяват мирното съвместно съществуване с бабата. Добрият вариант е тя да е майка на съругата. Тогава младата жена има по-големи шансове да намери баланс и да избегне взривоопасните зони.

Ето няколко варианта как да се справим с бабата-тиранин, бабата-натрапница, бабата-мъченик и тази, която е приятелка.

Бабата - деспот

Тя знае всичко. Отгледала е своите деца, които днес вече са родители. Затова е убедена, че е компетентна. Единствено тя. И винаги показва или директно обяснява, че мама не е права, че не е свършила едно или друго както следва ... Говори високо, на глас и пред децата.

Деспотът възпроизвежда модел, който най-вероятно е видял в своето детство. Това обаче не е добре за детето, което наблюдава взаимоотношенията между майка му и бабата. Защото подсъзнателно възприема грешния модел като норма. И един ден, когато на свой ред създаде семейство, нищо чудно да го възпроизведе.

Съвет

Когато майка ви ви критикува, слушайте внимателно. След това повторете на глас със свои думи това, което е казала. Много е възможно тя да възкликне: “Нямах това предвид. Ти изопачаваш думите ми.“

Помолете я да повтори. На повечето хора им се струва, че другите не ги слушат. Такъв хитър ход ви предлага световноизвестният американски психолог д-р Фицхю Додсън, автор на бестселъра „Изкуството да бъдеш баба и дядо“.

Майка ви вероятно иска да се оплаче за нещо, за което е убедена, че е права. И, като я изслушате внимателно, просто ще млъкне. Поне за кратко. Тя си мисли, че е достатъчно да посочи грешката, а друг да търси решението.

Въоръжете се с търпение и ѝ благодарете. Все пак тя ви е отгледала и ви е помогнала да станете това, което сте днес. Спечелете я за съюзник, разпитайте я за разпределението на ролите в семейството, и как на времето тя се е справяла с трудностите.

Ще бъде грешка, ако попречите на детето да се вижда и да гостува на баба си. Независимо, че я мислите за деспот и че много ви дразни. Детето има нужда от тази връзка и при всички положения тя ще му донесе повече полза, отколкото вреда.

Бабата – наптрапница

Тя звъни по телефона още в 9 сутринта, за да се информира. А първият й въпрос е: „Ама още ли спите?“. След това подробно разпитва детето яло ли е, колко е спало, будило ли се е през нощта, колко пъти... Нещо повече. Всяка снимка, която ѝ пращате, също е гарнирана с коментар: „Много сте разсъблекли детето. Ще го простудите!" или пък: „Защо сте го оставили само пред компютъра?“

Независимо от разстоянията, тя иска всичко да знае. И въпреки, че сте говорили с нея по телефона близо час, щом се приберете държи да включите и Skype, за да види на живо децата. Виждат се, бъбрят около час-два, а вие полудявате. А след като линията вече е затворена, децата стават свидетели и на коментарите на родителите по адрес на бабата. Ако пък оставите телефона на масата на високоговорител по време на нейните монолози, за да може да си вършите домакинската работа, детето ще отчете това. И нищо чудно един ден да постъпи с вас по същия начин.

Съвет

Без да сте рязка и груба, сложете граница. Опитайте се без емоции да кажете на бабата, че времето ви е скъпо. На нея може да и скучно да стои сама в къщи и компенсира това с дълги разговори. Намерете ѝ някакво приятно занимание. Ако има хоби, насърчете я да се занимава с него. Покажете ѝ как да използва интернет, включете я в група по интереси във Facebook, за да си създаде повече нови контакти.

Бабата – мъченик

Тя е жертвоготовна и всеотдайна. С такава баба вие сте ударили джакпота. Тя взема детето от училище, готви, храни го здравословно, проверява домашните, подрежда и дори носи чантата му до училище. Ходи дори на родителски срещи.

Няма майка, която да не е щастлива с такава отмяна. Щастлива ли е бабата? Това внуците ѝ едва ли някога ще узнаят. Нейният девиз е: „Важно на вас да ви е добре, а аз все някак ще се оправя.“

Съвет

Ако бабата е мъченик, рано или късно ще се намери тиранин, който да се възползва от нейната отзивчивост. И нищо чудно това да е вашето дете. Вземете нещата в свои ръце и то своевременно. Не пропускайте да обясните на детето, че баба му също има свой живот, приятели и занимания. Напомнете му, тя е възрастна и на нея ѝ е нужна помощ. Така детето ще разбере, че всеки трябва да има свои отговорности.

Бабата - приятел

С нея детето може да играе шах, да сади цветя в градина, да прави сладки ...

На масата двамата обсъждат филми, приятелите от училище или нейните колежки. И си говорят като приятели, откровено и за всичко. Това обаче свършва някъде около пубертета. Или по-рано. Когато на дневен ред идват приятелите и шумните компании. Тогава бабата няма как да се яви авторитет. Тя не може да поеме цялата отговорност. И, ако детето кривне в грешния път, нищо чудно да я чуете да казва: „То си е ваше дете. Оправяйте се.“

В подобна ситуация, не бабата е иззела отговорностите на родителите, а те са ѝ ги втрапили, защото така им е по-лесно.

Ако бабата е склонна да е приятел с детето, това е прекрасно. Тя дълго време ще може да го съветва и деликатно да го напътства. Ще бъде в помощ на родителите, които често са извън къщи.

Съвет

Добре е да я насърчете заедно с детето да организира подреждане и почистване на дома, приготвяне на вечеря – така то отрано ще добие самостоятелност. И заедно с нея ще се научи на домакинска работа. А това ще е от полза за всички.

Възползвайте се от още един подход, който предлага д-р Додсън. Нека и децата, родителите, бабата и дядото да направят свой списък. Всеки да посочи нещата, които харесва и иска да правят заедно. И втори въпрос – всеки да изброи нещата, които му се иска да правят по-малко или въобще да не правят.

Отговорите на детето вероятно ще са: "харесва ми, когато родителите ме водят на ресторант; харесва ми, когато се съберем заедно около масата всички заедно и разказваме истории; харесва ми, когато баба и дядо ме канят да спя у тях"...

Или пък: "Искам мама и татко да не ми се карат за домашните; иска ми се баба и дядо да не ме учат колко трябва да е дълга косата ми и какви дрехи да нося. Искам родителите ми да не ме карат да се прибирам в 10 вечер, когато всички приятели стоят до 11. Иска ми се баба и дядо да ме вземат по-често, когато ходят на риба."

Когато децата и възрастните прочетат и обсъдят списъците си, е много вероятно да намерят компромис и на безкайните телефонни разговори, и на непрекъснатите забележки и упреци. Заедно с децата възрастните по-лесно ще влязат в диалог и е възможно взаимоотношенията да се изчистят.

Може ли наистина да стане? Има няколко възможни отговора, казва д-р Додсън. Най-важният е, че никога няма да разберете, ако не опитате.

Семействата са различни. И колкото и да е трудно на родителите да балансират, връзката между поколенията трябва да се запази.

А още по-голямото умение е от нея да се извлекат максимално най-големи ползи.

Мона Василева